Неразделни П. Славейков

П. Славейков се оформя като поет под влияние на народната песен и българската култура, но познава културните и филосовски постижения на европейската цивилизация. Затова, с творчеството си, осъвременява мотиви от народната песен и ги преоблича в нова форма. С баладата Неразделни се утвърждава безсмъртната сила на вечната любов.

-----------В баладата са разработени фолклорните мотиви за вярната любов, противопоставяне на родителската любов, за самоубийството като протест срещу забраните и ограниченията, за живота след смъртта. В стихотворението е вплетена вярата, че обвързваните със силна и красива любов сърца остават да живеят във вечността и за тях не съществува раздяла. -------Още в лирическото въведение, авторът използва разказ в разказа и така нарушава установената народно-песенна традиция. С дълбоко вълнение, превъплатената в дървото калина девойка, разказва за нещастната си любов. Чрез инверсията на епитета свят лъжовен, междуметието ах, повторението на тъжен и тъжовен, авторът акцентира върху голямата мъка на момичето. Тази особеност засилва драматизма в стихотворението. Одухотвореното дърво, в което се е превърнала след смъртта си вюбената девойка, разказва за своя тежък жребий на земята на пътника, отдъхващ под сянката на сплетените клони на двете дървета. Стихът ,

за сърцата, що се любят, и смъртта не е рздяла

чрез метафората на преплетените клони на двете дървета явор и калина над гробовете на двамата влюбени, се внушава чувството за пълно сливане на влюбените сърца. Същото четем и в стиховете:

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла.

Под сплетените клони, пътникът научава тъжната истина за девойката, напуснала без време земния живот, потърсила щастието си в смъртта. Използването на фантастични приказни елементи прави ситуацията необикновена, наситена с драматизъм, породен от факта, че любовта на младите е невъзможна.

В Неразделни Славейков заменя мотиви за майчината клетва с бащата на момчето-

че каил за нас не стават