Радой Ралин

Непознати улици - Върхът

Тази нощ е жестока и хладна -

остър вятър в тревите звъни.

А луната - потопена ладия -

се клатушка в беззвездните вълни.

Сякаш проснат, изцъклен обесник

със раззината грозно уста -

тоя път се извива - надвесен -

и изпива с очи пропастта...

Ала ние вървиме нагоре

с буйна вяра в младата гръд,

дето, вдигнал челото си гордо,

ни примамва и вика върхът...

Там сега е високо, високо,

там да стигнеш ти трябват крила.

Но ще можем о звездните покриви

да докоснем нашите чела...

Да запеем с глас необятен

привет ведър, сърдечен, зелен...

Да почувстваме как на душата ни

в миг израстват огромни криле...

Затова ний се впускаме смело

и разбиваме с песен нощта.

Нека стигне навред безпределна

разжарената наша мечта.

Тази нощ - безсърдечна и хладна,

стръмнините, и те се боят.

Ала ние сме бодри и млади!

И ни вика, и мами върхът.

1940