Радой Ралин

Непознати улици - Снежен сън

Снежният вятър изсвирил навън

и ми прекъснал дълбокия сън.

Гледам прозореца: още е тъмно.

Гледам часовника: трябва да съмне.

Грабвам багажа - и целия ден

има да зъзна във влака студен.

Няколко вечери чакат в треска:

"Вчера не дойде, ще дойде ли днеска?"

Мама е сложила вече софра,

шета мъничката моя сестра...

Мисля си мамо!... Къде ще пътувам?

Своите близки на сън ще сънувам.

Дебне край родната къща агент,

тропа на нашите, пита за мен...

Влакът изсвирва... Мен вече не чакат.

Чужди войници дохождат с влака.

Роден град, родна страна, докога

в теб ще тъпче свободно врага...

1942