Радой Ралин

Непознати улици - Пресита

Дотегнаха ни вашите полемики,

безкрайните ви спорове и тези.

Дотегнаха ми всички постижения

и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,

сърцата ни дори механизирахте,

не можем като хора да говорим,

не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,

пилеем си душите по илюзии.

На двадесет години сме изгърбени

и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?

Забравихме ли образите чисти

в сонатите, поемите, картините

на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно -

дори мечтите станаха банални.

Скръбта престана вече да е скръб,

а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!

И ние се превърнахме на формули,

които нямат никакво решение.

Къде вървим, о хора безизходни?...

1941