Радой Ралин

Непознати улици - Нашенският вятър

Вятърът, що грабна и захвърли

шапката ми в белия площад

и ме прати да я гоня дълго...

Вятърът на родния ми град!

Някога в Чинтуловите песни

бурно, страховито е ечал

и навред по Българско разнесъл

робската печал.

Днес сърдито, остро ме изгледа,

явно, недоволен нещо бе.

Дървесата до земята сведе

и заби в далечното небе.

Както над челата ни изгрява

всеки ден със своя светлина,

трябва също да се проветрява

ежедневно нашта свобода.

Вятърът, що грабна и захвърли

шапката ми в белия площад.

Как желая лудо да прегърна

вятъра на моя роден град.

1941