Пейо Яворов

Непечатани приживе - Сизиф

По случай известното, настанало напоследък у нас народно вълнение.

Внимание, безгрижни! О, глупави деца,

барут с главня гореща без страх недейте рови!

Защто... гръм ще спука изплашени сърца

и пламък ще ви лъхне, и дим ще ви изтрови...

Най-здравата верига Вулкан да изкове,

свържете великана и - пак го не дразнете:

повий ли той - разсърден - стомана-членове,

верига ще се найде на нас по вратовете.

До кост засегна ножът и - ето страшен рев!

Народ от болка пъшка-не морски шум сте чули..

А страшни са устата на зиналия гнев -

тях планини олово не може ги затули...

Народ - Сизиф! И той осъден да страдай

в подземието мрачно на слепота духовна

и да търкаля камък - страдание без край -

огромен, тежък камък, по урвата световна.

И пот и кръв облива измъчено тело

и клетникът полека към върха приближава,

а там почивка сладка... Но камък - вечно зло

от адски сили тласкан, назад се провалява.

Тъй вечно продължава.

Жестоки богове,

днес малко ли титанът - наказан - в мъки тъне?

Защо на пътя негов ви злобата зове

да стелете там още и кремъци, и тръне?

А може би да щете - отчаен - мъченик

под камъка падающ главата си да сложи -

премазан - да замлъкне? Че от всегдашен вик,

от стон, от грохот вечен сънят ви се тревожи?

Пазете се! И вижте... Не знаете ли страх?

Сизиф скала подига? - Къде ли ще помери?

И, ако той я метне, Олимп ще рухне в прах,

от тътен чак небето над нас ще затрепери...