Непечатани приживе - Ней

Н.Ч.

Не би... Преди да сети затихнал урагана

на страстите мятежни в страдалчески гърди,

преди да си отдъхна... О, съдбо, не остана,

не остана сила - ти, черна, победи. -

На път - и тя тогава... Да имах и гранита -

за воля да го имах, ще бъда поразен.

Треперя малодушно. Стене душа разбита.

И - първо е - проклинам рождения си ден.

По-леко инак беше - невиждана, нечута,

възлюбена мечтице на моите мечти!

Но ето те пред мене. В последната минута -

за радост ли да чуеш последното - прости?

И няма аз да слагам главица за почивка

на рамо тъй надеждно - когато натежней...

И няма нивга вече тъй хубава усмивка

за мене, като слънце, през тъжни дни да грей...