Пейо Яворов

Непечатани приживе - Минува нощ

Минува полунощ. Луната

блести усмихната, лъчиста.

и на прозорци на стъклата

акацията гъстолиста

хвърля сянка треперлива,

сянка чудна, сякаш жива.

А в стаичката полутъмна

се млада двойка спотаява...

И ту въздишка с огън пълна,

ту шепот тих се там раздава,

ту целувчица крилата

хвръкне, стресне тишината.

Невидим - Хименей е тамка

с венец от рози под ръката...

Напред се наклонил едвамка,

и пръст притиснал на устата -

кроткий бог подслушва тайно

що там шепнат безпрестайно.

Напразно, - нищо той не схваща!

И - в неизказана досада -

глава намръщено поклаща

замисля се... Венецът пада -

ала той го не прибира

с яд се само в двойка взира...