Пейо Яворов

Непечатани приживе - Към морето

Дух близък, родствен на поета,

море немирно, имаш ти -

към теб от родните полета

летяха моите мечти.

И ето те сега при мене -

тревожно, бурно в тоя час!

Настръхнал, в трескаво вълнене,

аз слушам страшния ти глас.

Бучиш и пееш дива песен

с неземна някаква си страст;

а в клокота ти адски, бесен

личи страхотната ти власт.

Обгръщам с поглед далнините:

безкрайно си, - води, води!...

Пенливи, къдрави вълните

гъмжат по твоите гърди.

И вслушвам се в гърди с тревога

и взирам се аз поразен,

и да поема дъх не мога

пред тоз свят чудни - нов за мен.

Таинственост неизяснима,

величие и грозота,

и горда мощ непостижима,

и мрачна, дива самота!

Море, - сърдито, отразило

заоблачени висоти, -

море, що с теб се би сравнило

по демонични красоти!