Пейо Яворов

Непечатани приживе - Домашна китка - Тук първи път видях небето...

Тук първи път видях небето,

и щастието, и теглото -

узнах ги тука първи път

при майка мила, в бащин кът,

Все тук животът ми подсказа

що значи обич и омраза -

и ази своите мечти

възнесох в дивни висоти...

Но - злобна мащеха - съдбата

тьрпи ли радост на земята? -

Ох, тя в един злокобен ден

изля яда си върху мен!

В тревоги, в бури и примежди -

с години хранени надежди,

що няма да се върнат веч,

изгубих по света далеч.

Завърнах се, но, правий боже,

напразно вярвах, че ще може

тук нещо да ме оживи.

Какво ли?... Нищичко - уви!

От всички, що съм с плач оставил

забравен... нищо не забравил от

миналото - сам, унил,

тук бродя всякому немил.

Самотност черна ще ме смаже...

Кой братска дума ще ми каже?

Зовя с протегнати ръце -

отклик - от ничие сърце...

И ти, о бащино огнище,

на моя рай си пелелище:

от миналите светли дни

в теб имам спомени едни...