Пейо Яворов

Непечатани приживе - Домашна китка - III. Най-после пак я срещнах...

Най-после пак я срещнах, след толкова години

видях я пак,

но в погледа и хладен напразно поглед впивах -

напразно нещо дирех... в непроницаем мрак.

И аз останах хладен; и аз си бях спокоен

кога в гърди -

като в светиня скъпа - все нейний образ носех

и верен й останах в сполуки и беди...

По-друга аз я знаех, кога животът още

не бе успял

душата й да грабне... Тогаз тя беше ангел

случайно на земята от рая прилетял...

Къде е оня поглед открит и лъчезарен,

къде го веч?

А благата усмивка - всегда привет дишаща

и кратката оная кат песен сладка реч?...

Светът ще я похвали - за него тя е днеска!

Ала за мен -

за мене тя е вече изгубена навеки,

за мене тя е в гроба - в дълбокий гроб студен...