Пейо Яворов

Непечатани приживе - Домашна китка - I. Тих ветрец вее, грей луната...

Тих ветрец вее, грей луната,

полята - дремнали - мълчат;

пръхтят конете и колата

влекат напред по прашний път.

Пред мене скоро в полумрака

изпъкна ще заспалий град,

де майка бди сега и чака

сина си мил - скиталец млад...

И - знам - сърцето й с тревога

изпълнят майчини мечти

и - знам - за мене тя към бога

молитва тихичко шепти.

През сълзи радостни да зърне

син весел, бодър и щастлив

очаква тя... но ще прегърне

мен, божичко, - едвамка жив...