Пейо Яворов

Непечатани приживе - Далеко си...

Далеко си: и тук и там - звездите тръпнат

вездесъщи.

Нощ ясна като ден и полумрак е в къщи.

Пилее се коса, вълнуват се гърди:

ти чезнеш в полумрака, будна и тревожна.

Ти сещаш - непорочна - над тебе някой бди:

чувствено-набожна - то моята мечта е.

С венец от мак и здравец на чело,

настръхнала край твоето легло,

тя бди, желае - и не смее...

Тя бди, желае и не смее, и с ръце е

закрила взор. Душата алчуща ридае.

Но ти гориш от срам. Ти чуден нежен стих.

Да бъде свят грехът в светая ти светих! -

То моята мечта е: в огън тя витае...

Витае и желае и не смее, и с ръце е

закрила пламнали очи;

кой булото на мрака ще разкъса?

Нощта задъхана мълчи...

И тук и там, в небе звезди - далеко от света са.