Чудомир

Неопечената баница

Всичко им дал господ на леля Минка и свако Дан, всичко си имат, само че

са бездетни, горките, и като няма с какво да се занимават, честичко се

поскарват. Карат се, карат, ама пак един без друг не могат и мръдне ли

единият за няколко дни, все за дома си мисли. Този пък, който остане в

къщи, върти се като муха без глава насам-натам и не знае какво да прави

самичък.

Лятос леля Минка рече да извести сестра си в Ямбол. Хем да й погостува,

хем да си сръбне от минералната вода, че я присвиваше понякога стомах.

Уж щеше да седи две недели, а тя току довтаса на третия ден.

- Що се връщаш ма, домошарко? - дума й уж сърдито свако Дан.

- Да им се не види и Ямболът, и намярата, Дане. То прашно, горещо, пък у

Фанини едни дечурлига, едни неразбрани. Леглото ми кораво, възглавницата

ми висока, не можах да склопя очи.

- Не можеш, не можеш да траеш без мене никъде, ами признай си - смига й

лукаво свако Дан.

- Ух, умряла съм си - чумосва го леля Минка. - Заритала съм за тебе, ами

ми домиля за градинката, за саксиите, за пиленцата.

- Уж де! Уж саксии, уж пилета, а тя не могла да мигне от мисъл по мене.

- Какво ще те мисля, не си ли знам стоката. Щом съм заминала, намерил си

се с Тача фурнаджията и хайде в кръчмата. Дай по едно, дай още по едно и

до някое си време. Не е ли така?

- Първата вечер тъй беше, няма да си кривя душата. Тъй беше, ама си

имаше причина. Заминаваш за две недели, тежка раздяла, дето се вика,

малка работа ли е това? От мъка го направих.

- Ууух! Знам ги аз тези, ами не ми ги разправяй. От мъка било. Ами кога

съм тук, каква ти е мъката, че всяка вечер се черпите пак?

- Е тогава пък от радост, че си тук - мутолеви нервно свако Дан и бърка

ту в левия, ту в десния си джоб.

Такива им бяха препирните. За нищо и никакво се спречкваха и веднага се

придобряваха. Пък най много се караха за фурните. За Тачовата и

Македонкината фурна. А те, пущините, се случили и двете близо до тях.

Тачовата на сто крачки надолу до джамията, а Македонкината на сто крачки

отгоре до житния пазар.

Леля Минка обичаше да си пече туй-онуй на Македонкината, защото беше на

ъгъла, та повече свят минаваше и си разправяха новините с фурнаджийката,

а свако Дан настояваше да ходи на Тачовата, защото бяха приятели от

детинство и се разбираха в посръбването.

Тази сутрин двамата съпрузи бяха станали много рано.

Леля Минка плевеше и поливаше градинката, а свако Дан смени колчето на

един доматен корен, оправи вадичката да напои краставичките и като