Неолиберализмът и бъдещето

След Втората световна война голямо разпространение наред с трудовете на представителите на кейнсианството получават и тези на представителите на неокласицизма и либерализма. Фактически корени на неолиберализма трябва да се търсят в 20-те и 30-те години на нашия век. На първата международна конференция, състояла се в Париж през 1938 г., се оформят основните постулати на неолибералното направление. За разлика от либералите класици, които считат, че стопанството е абсолютно саморегулираща се система, функционираща нормално без държавна намеса, някои от представителите на неолиберализма считат, че пазарното стопанство се нуждае макар и от ограничена намеса на държавата. Според редица неолиберали стопанската политика на държавата трябва да отстрани безредията" в икономиката.

Последното десетилетие опровергава тезата на либерализма - държавата се оказва незаменима. В най-ефикасните икономики - японската и германската, тя се намесва по най-различни начини и средства. Крайностите на дерегулацията, особено в сектори като финансите и въздушния транспорт, усилват изискванията за държавна намеса. Това се налага и от проблемите на екологията и внедряването на нови технологии. Всичко това поражда необходимост от преосмисляне на някои постановки на либерализма и неолиберализма, продиктувано от факта, че никой не знае как да спечели надпреварата с времето. Именно този факт налага промяна в принципите на неолиберализма. Ако това стане, неолибералната традиция няма да отиде в безвремието, защото ще остави на хората вярата и надеждата,