Немско просвещение

Това е интелектуалното движение в европейската философска и политическа мисъл и в изкуството, популяризирано и в североамериканските колонии, развило се през 18 в., който е наречен "век на разума". Терминът е въведен от И. Кант. Просвещението е предшествано от идеите на Ренесанса (14-17 в.), Хуманизма (15-16 в.) и Реформацията (16 в.). Неговите цели са свобода, познание и щастие. Обусловено е от научните постижения, от развитието на философията и на правото - Бейкън, Гроциус, Декарт, Лок, Нютон, Спиноза. Представителите на Просвещението създават нови радикални теории, като възприемат от предшествениците си схващанията за естественото право, за рационалния произход на държавата и на други обществени институции на обществения договор, на идеята за прогреса на историческото развитие на човечеството. Те се опитват да приложат научните методи, за да обяснят обществените явления, смятат, че разпространяването на позитивното знание е главно средство за премахване на конфликтите и пороците в общественото устройство.

ЕСТЕТИКАТА КАТО НАУКА ЗА КРАСОТАТА И ИЗКУСТВОТО

Какво е съвършенството - обективен, природен белег или свойство на самото познание? Съвършенството може да се разбира като единство на многообразието в природата; сетивното познание има за цел да възприеме преди всичко природното съвършенство. Но от друга страна съвършенството е белег и на самото сетивно познание. Оттук - красотата е съвършенство на самото сетивно познание. Главният резултат от естетическото познание е удоволствието - то е същностен белег за съвършенството на естетическото познание. Красивото мислене може да прерасне и в преднамерено създаване на художествени образи в изкуството. Тук съвършенството като единство на многообразието се постига като се подражава на съвършенството на природата. Ето защо съвършенството на изкуството е резултат от подражанието на природата.

Истината в изкуството е естетическа истина - тя предполага единство на действието, мястото и времето. Единството е онова, в което сетивното познание най-лесно узнава съвършенството. Истината в естетическата дейност има още една особеност - тя не е обща, универсална, а е единична, конкретна. Започва да се обръща внимание на единичното, индивидуалното, особеното в света на изкуството. Призивът към индивидуалното се включва в сферата на правата на личността, на разцвета на индивидуалността, започнал още от Ренесанса. - проблемът за отношението между естетическо и етическо, между красиво и морално. Без да откъсва напълно естетическото от етическото, родоначалникът на философската естетика вижда едно от призванията й тъкмо в обособяването на красивото от моралното ("нашествие със свой сърп в чужда нива"). - критика на Исак Паси.

Аспекти, които са достатъчно различни и специфични, за да бъдат съвместими под общото понятие просвещение :

а) наука, която е рационалистическа
б) реално познание, което макар и смътно, е все пак познание
в) действителна красота като единство на многообразието на природата
г) преднамерено подражание на природата
д) художествена красота, изкуство
е) наука за красотата и изкуството