Неможещи да дадат сила на правото, хората

са дали право на силата

Право на силата наистина съществува. Но то не е дадено или измислено от хората. Това личи съвсем ясно от факта, че то се среща също и в животинския свят. Правото на силата съществува може би откакто съществува изобщо някакъв живот на Земята. По-силният уцелява, а по слабия умира. Така е било още при първобитните хора, така е било през средновековието, така е и в наши дни. Различно е само понятието за сила. При първобитните хора това е означавало физическа сила, през средновековието смесица от физическа и духовна сила, а сега сега силата има много измерения. Сега парите са сила, властта е сила, а и знанието също е сила може би най-голямата.

От друга страна, сега съществува и сила на правото. Но в най-ранните етапи на развитие на разумен живот на Земята, такава сила няма или ако има, тя е съвсем малка. С развитието на човечеството се развива и силата на правото и в днешно време тя е доста голяма. Това доказва, че тя е дадена от хората т.е. хората не са неспособни да дадат сила на правото. Просто понякога те са неспособни да използват тази сила и тогава превес взима правото на силата. Това е така, защото хората, които приветсват силата на правото, нямат нищо против да се възползват и от правото на силата. Такива са хората от втората, третата и някои от четвъртата група*. Повечето членове на тези групи са склонни да не се интересуват от справедливостта(правото), а от своите интереси.

Въпросът, който на мен ми се струва най-важен, е кога надделява правото на силата и кога силата на правото? Въпреки, че ги противопоставям по този начин двете понятия не са съвсем противоположни. Понякога двете неща съвпадат. Но тъй като тези случаи са рядкост, ще разгледам само другите два варианта.

Силата на правото обикновено надделява там, където са гарантирани човешките права. Това са страните с демократично управление. В тези държави преобладават членове на първата и четвъртата група. В днешно време повечето страни претендират да са с демократично управление, но не може да се каже, че във всички тях силата на правото надделява. За да се разбере това трябва да се вземат предвид още много фактори и предпоставки. Такива са: липсата на корупция, свободата на медиите, функционирането на законите и др. За съжаление мисля, че мястото на нашата страна не е в този параграф.

Правото на силата има превес точно обратното в страни, където човешките права не са гарантирани от държавата. Това са страните със тоталитарно управление. Но към тях трябва да включим и страните, които до скоро са били под такова управление, каквато е и България. В държави като нашата, все още силата на правото не е достатъчно голяма. Както вече казах, в такива страни преобладават членове на втората и третата група.

В заключение искам да кажа, че светът не може нито без сила на правото, нито без право на силата. Може би някой ден човечеството ще се развие дотам, че двете понятия да съвпаднат. Това означава понятието за сила да се изравни смислово с понятието за справедливост и право. Но дали тогава ще живеем по-добре? На този въпрос ще оставя да отговорят тези, които се занимават с това.

* - разделението на групите е описано в приложеното есе на тема Съвременният човек пленник на обществото

Дата: 11.06.2001