Иван Вазов

Немили-недраги

I.

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска

мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в

една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните

минувачи, които бързаха да се приберат у дома си. Мъжделивите фенери, що

стърчаха на почтителни разстояния по двете сграни на улицата, едвам прокарваха

мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече увеличазаха

мрака. Всичките лавки и магазини бяха затворени вече; никаква светлина или шум

не излизаше навън; понякога само се чуваха уединени крясъци и псувни на някои

закъснели картоиграчи в някое затворено казино.

Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още. Това

прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна

кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци. Ако се

приближеше някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея,

щеше да види благодарение на слабата виделина, дошла от един близък фенер, една

вапсана дъска със следующия надпис: Народна кръчма на Знаменосецът! Такива

чудновати надписи бяха на мода по онова време. Всяко кафене, държано от

българин, имаше своята девиза; всяка кръчма, посещавана от българи, се гордееше

с някакъв гръмлив или безсмислен надпис, над тая се четяха думите: Българский

лев; над оная названието: Филип Тотю, храбрий Български войвода; над третя

думите: Свободна България, с три възклицателни. Но най-любопитни бяха лавките

на тютюнджиите българи. Ето там една лавка с разтворена врата. Вътрешната

страна, сиреч тая, която гледа сега към улицата, представлява един турчин с

традиционната чалма на глава и с дълъг чибук в ръката. Минувачът не би се

заинтересувал в това изображение от много обикновена и първобитна живопис, ако

да не забележеше под коленете, на турчина думите, раздраскани с гвоздей,

вероятно от патриотина тютюнджия: Долу тираните! По-нататък, на другата

тютюнджийска лавка с подобно изображение, нямаше тия думи, но затова едното око

на добрия турчин бе изчовъркано. Други тютюнджия, вероятно по патриот и

по-разпален неприятел на турското племе, при турчина си заръчваше да изпишат и

един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се готви да заколи злополучния