Немили-Недраги

Смъртта на Странджата-героична и мъченическа

Повесста Немили-Недраги е написана от Иван Вазов след освобождението.

Тя проследява съдбата на българските емигранти в Румъния

Пета глава от повестта Немили-Недраги ни призовава към минята мълчание в памет на храбрия знаменосеца Странджата героя когото и най-безстрастния читатер не може да не запомни.Неговата смърт му отсъжда място сред ония които завинаги остават в пантеона на бесмъртните защото преживе са се обрекли да пожертват живота си пред светия олтар на свободата.

Странджата е повален от тежката болест която години наред го мъчи.Кръчмата се опразва хъшовете се разпръсват един по един.Изчезва топлината от този остров на българския дух и героизъм-Огнището загасна дето весело къркаше бобът.Огнището се явява не просто част от обстановката в кръчмата а изпълнява ролята на символ в който се съчетават в едно надеждите вълненията и страховете на хъшовете.То е онова място което ги събира сгрява и ги прави единни и уверени.Огнището е знак за сплотеност и обич.Странджата е човекът който доскоро е подържал огъня не само в кръчмата но и в сърцата на братята си по съдба.

Единствен Бръчков остава близо до Старнджата в последните дни от живота му.Той е неговият дар от съдбата неговата морална опора.Младият хъш чувства че няма право да изостави героя пред когото изпитва възторг и възхищение.С голяма печал той наблюдава как лицето на знаменосеца от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледост.Знаменосецът който не е трепвал пред смъртта в балкана сега се просълзява от вниманието на младежа.Странджата не се страхува от съмртта и я чака с гордо достойнство.В тези страшни минути сила му дават спомените за геройските битки в балкана.Голямата болка обаче е предизвикана от факта че умри в легло а не в бой с врага.

Въпреки несгодите и тежкия си живот завършващ с тъжна смърт Старнджата доказва безкористното си родолюбие и отправя своето послание към младите че борбата за свобода не трябва да спира докато не бъде постигната свободата на България