НЕМИЛИ-НЕДРАГИ" - ПОВЕСТ ЗА НАРОДНАТА САМОЖЕРТВА

Всеки народ съхранява спомени за героичното си минало. Те са най-живи в народната памет, защото възкресяват времена на изпитания, на върховни напрежения и доброволна саможертва. Но и в героичния летопис на миналото най-свидни са спомените от младостта, защото младостта както при човека, така и при народите е най-безкористна, най-дръзка и най-всеотдайна.

Още нестихнал смехът от Митрофан и Дормидолски" и Хаджи Ахил", и Вазов пише Немили-недраги". Вазов обръща друга страница от миналото, за да ни покаже лицето на българина в изпитанията и жертвите. И за да не остави никакво съмнение, че в неговата повест всичко е истина и действително преживяно, той лично удостоверява: Младият поет Бръчков съм аз. Всички други са също живи лица под измислени имена." В това свое признание пред проф. Ив. Шишманов Вазов косвено потвърждава и една особеност на своето творчество, което винаги кръжи в орбитата на действителни лица и събития.

В повестта Немили-недраги" Вазов е пожелал да разгърне не само страници от робството, но и да ни каже една истина за народа. Странджата, който я произнася с дълбоко убеждение, прави тя да звучи като глас на предопределението: Народът без жертви не е народ". Тези думи на стария знаменосец напомнят за необходимостта от изпитания и са изповед за тежкия жребий на хъша неизменен образ в мъченичеството на народа ни. Към него сега писателят насочва погледа ни, за да ни го покаже такъв, какъвто е изглеждал тогава, когато времето е откривало и в малките и незабележими хорица големи и силни характери.

Българският хъш е централен образ в освободителните борби на Възраждането.Това е една неповторима, самобитна фигура на български революционер, макар и да е съчетание донякъде на космополитичните черти на всички скитници от всички времена по света: той носи нещо от неспокойната и непокорна душа на Горкиевите босяци, от веселата дързост и авантюристичната волност на кокйарите" на Франсоа Виьон, той прилича на шумните вагабондо, които пълнят доброволческите отряди на Гарибалди, и сякаш иска да ни напомни със своята неспособност да се застояват на едно място древните скити, живели някога по същите места. И все пак той си остава от главата до краката чистокръвен българин, приел с някакъв богомилски фанатизъм доброволното мъченичество на изгнаничеството в името на единствената му религия свободата на родината. Но не скитничеството го е довело в борбата, а оръжието го е направило хъш. Наследник на старите хайдути и славата на Чавдар, Страхил, и Индже, той носи с гордост Волния дух на хайдутството. Той е пролетарий, но не по социален произход, а по своя воля, нехранимайко и родолюбец, бродяга" и войник от свободната армия на българската емиграция, която пълни букурещките кафенета и очаква първия зов, за да хване Балкана.

Ехото на Парижката комуна е стигнало до волната и харамийска душа на българския хъш и викът: Да живей комуната!", който често оглася кръчмата на

Странджата, е не само глас на солидарност, но и вътрешна готовност да се застане на барикадите. Заканите да се изколят чорбаджиите като предатели и изедници са проява на класов инстинкт у безимотника хъш, дълбоко непримирим към грабителската природа на богатите класи. Навсякъде, щом стане дума за чорбаджии, българският хъш заявява: Чувате ли? Тия чорбаджии се хранят с потта на сиромасите ... Аз казвам, че преди да изтребим турците, трябва да изколим тях . .. няма друго спасение." Затова *и Македонски в съгласие с тези закани ще удря с юмрук по масата и ще превъзнася комуната. Представата за комуната" у гладния и отритнат хъш изчерпва без остатък представата за свободата" и му напомня убедително за силата на оръжието. В такива