Немили недраги от Иван Вазов



Увод към десета глава: Хъшовете в повестта Немили-недраги носят своя индивидуална характеристика и сред тях със авантюризма, безцеремонността, хладнокръвието, невъздържаността и странността си се откроява Македонски. Той е готов да открадне, да измени на приятел, но заедно с това е човек безрезервно предан на освободителното дело, съобразителен, паметлив, решителен и комбинативен.
Теза към темата: В епизода с преминаването на Дунава с цел изпълнение на важна и отговорна мисия Македонски бива видян от повествователя в нова, респектираща светлина като истински герой. Не случайно хъшовете му поверяват тази отговорна и твърде рискована мисия: да премине тайно Дунава, за да занесе важно писмо на Левски в Русчук. Така в името на свободата хъшът е готов да се изложи на опасности и да се нагърби с непосилни за другите трудности.
Аргументативна част: В зимния пейзаж, който предхожда разказа за подвига на Македонски, преобладават тревожни, дори злокобни внушения. Те са породени от метафорични сравнения с елементи от погребалния ритуал, както и от символните значения на мрака и черния цвят: черна сянка, гробовен шум, погребално пение и пр. Този похват пробужда чувство на тягостно напрежение и очакване, като носи и предчувствие за предстоящи опасности. Описаната в този романтически стил природна картина, позчертава рискованите обстоятелсва, при които Македонски предприема своето начинание.
Препятствията и изпитанията пред героя следват в градация. Първото неочаквано премеждие е черната незамръзнала иница вода по продължението на реката. Тази пречка изглежда непреодолима, но Македонски нито за миг не допуска мисълта, че може да се откаже от поетия път. Хладнокръвен, съобразителен и способен да рискува, той бързо намира изход. Спасението е в една дъска от стряхата на порутена колиба. Упоритата съпротива на неочаквано появилия се влах заплашва да привлече вниманието на караула, а това би било фатално за мисията на Македонски. Въпреки напрегнатата и рискована ситуация той проявява необичайно търпение. По природа избухлив, невъздържан и прибързан, сега той опитва всички възможности, за да склони влаха с добро и дори предлага да си плати за дъската. Тъй като нищо не помага, героят е изправен пред труден избор: насилие или провал на мисията. Провалът е немислим и недопустим и насилието става неизбежно. Влахът не мръдна вече. обобщава повествователят, а Македонски е готов да поеме върху съвестта си този грях, но не и да не изпълни поръчението си като пратеник на Браилските хъшове. Съумява да надмогне притеснението в рискованата ситуация, уверен, че трябва да успее. Той ловко и съобразително се опитва да премине по импровизирания от дъската мост, а преживяванията му в този момент са разкрити чрез един многозначителен психологически детайл. Човекът, който от години не е вдигал ръка да се прекръсти, сега го прави, изправен пред толкова голям риск за живота си. Този жест свидетелства за неизбежните опасения и тревоги, които владеят душата му, но заедно с това повествователният текст казва нещо повече.