Баба Тонка. Те обаче не се превръщат в истински литературни герои. Тяхната роля е да бъдат онзи еталон за родолюбие и жертвоготовност, с който Вазовите герои се съизмерват. Затова особен смисъл придобива срещата на Македонски с Левски. Символно значение имат и разменените кратки реплики между Баба Тонка и Македонски: Кой си? - Твой син!

Така писателят гради внушението, че неизвестните на историята хъшове са достойни да се срещнат в паметта на поколенията с големите герои на България.

Кои са основните конфликти в повестта?

Основният конфликт във Вазовата повест протича преди всичко на плоскостта на вътрешните изживявания. Той е свързан с противоречивото битие на българските емигранти. Откриваме го в контраста между миналото им на герои, поборници за свободата на отечеството и настоящето им на мъченици, обречени на мизерия и принудително бездействие; между реалността и мечтите за участие в бъдещи битки. Драматизмът в преживяванията на героите се засилва и от външния, битово-социален* конфликт на хъшовете с румънското общество, което ги приема с гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци.

Друг, не по-малко важен конфликт, е този между хъшовското време на високите идеали и следосвобожденското, в което и героите, и техните стремления са забравени. В текста на творбата това противопоставяне е набелязано от авторовите разсъждения, обобщени по своеобразен начин с многозначителното възклицание в края на повестта: Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...

Как е построена повестта?

Композицията на повестта е подчинена на художествената задача, която си е поставил авторът. Произведението се състои от отделни епизоди, които представят различни страни от хъшовския живот. Всяка глава като че ли разказва една самостоятелна история със собствена експозиция, кулминация, развръзка, а понякога и епилог. Не е проследена последователно нито една индивидуална съдба. Времето на действието е накъсано и съвпада с двата престоя на Вазов сред хъшовете. Въпреки това повестта оставя у читателя усещането за цялостност и завършеност, защото писателят умело е нареждал късчетата от мозайката, за да нарисува образа на хъша - разнолик в своите житейски прояви и единен в безкористния си патриотизъм, в порива си към свободата, в готовността да заплати с кръвта си цената за нея. Не е случайно, че Вазовата история за хъшовете завършва с битката при Гредетин, в която мъчениците загиват като герои.

Как присъства авторът в текста на повестта?

Авторовото присъствие в повестта е активно. То се осъществява чрез преплитането на две гледни точки в описването на героите и случките. Едната гледна точка е тази на младия, наивен и възторжен Бръчков, в чийто образ писателят влага много от някогашните свои чувства и преживявания. Другата гледна точка е на разказвача - сякаш помъдрял от изминалото време, но и разочарован, огорчен от новата действителност. Намесвайки се непрекъснато в повествованието с разсъждения, забележки, лирически отклонения, авторът изразява ясно своята оценка, като същевременно води задочен диалог със съвременниците си и с потомците.