НЕМИЛИ НЕДРАГИ Иван Вазов

Вариант на синтезиран анализ

Тема на произведението и неговото заглавие

Повестта от Иван Вазов Немили-недраги (1883 г.) разказва за живота на българските емигранти - хъшове, в Румъния по времето на революционните борби малко преди и след Априлското въстание. Тя пресъздава атмосферата нa хъшовския живот, драматично разкъсан между ежедневната битка за оцеляване в чуждата страна и копнежа за саможертвен подвиг в името на националната свобода.

Заглавието на тази творба доизяснява и дообогатява нейния смисъл. Словосъчетанието немuли-недраги идва от народната реч и изразява виждането на българина за човека извън родното място. То се среща и в Ботевото стихотворение На прощаване, в което поетът го отнася към съдбата на прокудените от родината си бунтовници. Използвайки определението немuлu-недраги за заглавие, Вазов веднага насочва мисълта нa читателя към герои, откъснати от родния край, заобиколени от враждебната студенина на чуждо за тях общество. В тематичното противопоставяне на двата образни свята родно-чуждо и минало-настояще - е постигнато общото нравствено-емоционално въздействие на творбата.

Творческа история

Немили-недраги излиза през 1883 г., само няколко години след Освобождението. Дистанцията между времето на написване на произведението и на представените в него събития е твърде малка, но промяната в общественото съзнание и нагласа е огромна. Революционният устрем, духовният подем и идеализмът са заменени от груб практицизъм* и егоизъм. Подмяната Иван Вазов обобщава в своята повест в едно изречение: Тогава беше времето на самопожертвуванията, защото из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на дребните характери.

Реалното историческото време на повествованието обхваща началото на 70-те години на XIX век и лятото и есента на 1876 година (XIV ХV глава). Прави впечатление, че то почти съвпада с пребиваването на Вазов в Браила (1870-1871 г.) и в Букурещ (1876 г.).

В разговорите си с професор Шишманов самият Вазов подчертава реално-историческата и автобиографична основа на повестта:

В Браила, без средства, безпомощен, немил-недраг, слязох в един хотел, който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, Знаменосеца. Тая епоха от живота си аз описах много подробно в романа си Немили-недраги и в Хъшове, гдето сам съм се изобразил под името на:младия поет, Бръчков.

Дълбокото познаване на бита и душевността на изгнаниците помага на писателя така живо и реалистично да пресъздаде техния живот, да изгради един ярък, правдив и запомнящ се образ - образа на българския хъш - герой и мъченик в името на свободата: