Иван Вазов

Немили- недраги

Съдбата и характерите на героите, изразени чрез физическите им портрети
(глава I)
Иван Вазов е от творците, които търсят във физическия портрет духовната същност на героите. В отделните черти на лицето, в поведението, в жестовете можем да разберем чоовека и неговия характер. Писателят въвежда портретното описание , но не за да разкрие статично героите- в някаква застиналост на чертите им, а като ги въведе в случващото се събитие, преживяване, спор. От физическия портрет може да съдим за боиграфията на героите. Само да ги погледнем и разбираме, че тези герои за изстрадали и са преживели много драматичнни събития. Такъв е странджата и може би за това писателят очертава първо неговия портрет. Той е запомнящ се, защото в него има нещо величавп о мъченическо. Странджата е най-снажен, дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада, изразителност на лицето му предават белезите от зарасли рани. Дори когато слуша по лицето му можем да разберем силата на неговите преживявания- то е динамично непрекъснато променящо се, сякаш душата му живее в непрекъснато безпокойство. Всичко това показва неговата откритост, докато при Македонски външната разпаленост не винаги е родена от искрени чувства. Още в портрета разбираме, че в шумното поведения на този човек се крие и някаква хитрост. Той е висок с надупчено от шарката лице, подчертал е мъжествеността си с дълги сиви мустаци, но е с лукави дрескави очи. Докато при Странджата още в портрета му разбираме колко е вдаден в миналото си, когато е бил знаменосец и герой в балкана, то при Македонски има някаква прикритост той е бил войвода, но четата е спомената в неопределеност- някаква. При него по