"Немили - недраги" - Анализ на II глава от повестта


Незаслуженото страдание на хъшовете поражда у Вазов искрена болка и той излиза чувствата си в лиричеко - авторово отсъпление (отклонение).Представил портретите им сега той обяснява поведението им, достига до философски обобщения, скрой се да открой значимото и достойното, да противопостави грозното на възвишеното, ниското на великото.
Съществуванието на хъшовете грозно и унизително.Възмущението и мъката на писателя се изливат не в сложни изречения, а във философски обобщения.Външните белези на страданието се съчетават с душевните им терзания "Душата им се трови". Негодуванията и драматичните преживявания на героите авторът изразява чрез многобройните патетични (реторични) въпроси.Чувствата им са напрегнати, достигнали предела на търпението. Всеки ден с любов и надежда гледат към българския бряг, за да почувстват близостта родината, на свидната земя, заради която доброволно се жертват.
Българите знаят, че истинското щастие могат да изживеят само в свободна родина.Вазов си служи с низходяща градация, за да изрази физическото страдание и душевното неудовлетворение на хъшовете герои.Авторът показва, че условията на живот правят хъшовете крадци и мошенници, но писателят внушава, че личните недостатъци нямат значение в голямото историческо дело.Вазов ги нарича "Балканските орли", "юнаци", "герои".В тези сравнения се чувства авторовото преклонение пред силната воля и нравствената устойчивост на хъшовете. Това е "Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава", с тази фраза е изразена иронията на времето и живота, които слагат отпечатъка на мизерията и страданието, но не могат да помрачат мечтата за подвизи и геройзъм. Когато авторът говори за отечеството, умерената реч учеличава темпото си, защото изразява възвишените чувства на патриотите, запазили в съзнанието си образа на родината неопетнен.