"Ах, сладка е смъртта за отечеството!..."

/съчинение разсъждение върху пета глава от повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов/

Колективният художествен образ на хъшовете, изграден от Иван Вазов в повестта Немили-недраги, очертава измеренията на високото българско време. В повествованието се редуват трагично и възвишено, делнично и величаво. Така авторът разкрива неповторимия дух на епохата преди Освобождението.

Образът на Странджата, изцяло изграден в героико-трагичен стил, представя духовната същност на хъша. Смъртта на стария знаменосец, описана в пета глава от повестта, ярко индивидуализира героя и изгражда около героизма му ореол на мъченичество. Предсмъртните му думи "Ах, сладка е смъртта за отечеството!.." съдържат духовна сила, която карат читателя да забрави за предишните "кокошкарски" прояви на останалите хъшове. Видяна през патриотичните вълнения на младия идеалист Бръчков, трагичната смърт на Странджата придобива смисъл на завет и приемственост в борбата за освобождението на България.

Началните детайли от пета глава се включват в повествователната струя на творбата, обвързвайки се с обобщената характеристика на героите, направена от Вазов още в заглавието. Македонски изчезва, Бръчков оставя без благодетеля си, Хаджият отива да търси пари от "някой си богаташ". Тези сведения за героите напомнят за тежкия им емигрантски живот и ни потапят в атмосферата на драматизъм, пресъздадена вече в първа и втора глава от повестта. Посочените фикционални детайли майсторски се обвързват в съзнанието на читателя с ефектното определение на Вазов от публицистичното отклонение от втора глава "един нов пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава".

Наближаващият смъртен час на Странджата е сложил отпечатък върху обстановката в кръчмата. В уютната допреди две седмици изба, където хъшовете са получавали духовна и физическа подкрепа, огнището е загаснало, а съдовете са покрити с дебел слой прах. Вместо веселото къкрене на боба, шумните разговори на хъшовете за битките в Балкана, в кръчмата са се "възцарили" студенината, неприветливостта и безпорядъкът. Поради болестта на своя духовен водач, хъшовете не могат да намерят на това място подслон и подкрепа.

Всепризнат майстор на портретната характеристика, Вазов показва промяната в своя герой. Смъртната бледност на лицето, хлътналите и необикновено лъскави очи напомнят за близостта на предсмъртния час на стария знаменосец. Белезите от стари рани , получени при славните битки в миналото,

са посинели и потъмнели.

На смъртния одър мислите на Странджата са свързани само с