ИВАН ВАЗОВ

НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

ПЕТА ГЛАВА

Повестта Немили-недраги е картина на вълнуваща епоха,драматична биография на едно поколение оставило име в историята ни.С много любов Вазов пресъздава живота на българските хъшове в Румъния,като изгражда незабравимите образи на тези мъченици и герои,поборници за свободата на България.Те са хора различни,но обединени от мисълта за родината и любовта към нея от готовността да жертват живота си в името на свободата й.

С психологическо проникновение в пета глава Вазов пресъздава драматичната смърт на странджата,като описва мизерията,в която умира стария хъш,поведението и предсмъртните му думи пред Бръчков

Странджата умира сред мизерията на запустялата кръчма,изоставен от своите приятели.Но стария поборник надмогва обидата и физическите страдания с несломим дух и стоицизъм.Единствените му терзания са свъззани с неизпълнения дълг към отечеството.Последните му мигове и думи пред Бръчков са пример за човешко достойнство и всеотдаен патриотизъм.С това си поведение Странджата се проявява като героична личност от епохата на Възраждането.

Описанието в началото на пета глава изгражда ярък контраст между атмосферата в народната кръчма на Знаменосеца преди и сега,когато нейният съдържател не може да върши обичайната си работа.

Доскоро шумна,оживена и пренаселена,тази кръчма сега тъне в запустение и безпорядък,в студ и прах.Странджата е повален на одърчето от болестта и липсата на грижите му променя до неузнаваемост това убежище на българите емигранти.В кръчмата е мрачно,студено и тъжно без топлината