Увод: /ориентиран към цялата повест/
Повестта Немили-недраги връща читателя към предосвобожденското минало на българите, за да припомни забравени идеали и родолюбиви стойности. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение българските хъшове. Макар да е пресъздал един от най-мъчителните и безславни периоди в техния живот - този на принудително изгнаничество в Браила повествователят е разкрил верността към идеала за свобода на българските хъшове и всеотдайността, с която те са се посветили на него.
Теза: Хъшовете са мъченици и герои на българската свобода. Те са принудени да живеят в мизерия и нищета, в лишения и бедност във време на принудително изгатичество, като се борят за своето оцеляване. Тези мъже са доказали себе си в героични битки в миналато, но в настоящето са подложени на тежко битийно изпитание, макар да имат най-святото благо - свободата. Способността им да устояват на предизвикателствата и да не падат духом ги прави достойни, дори величави, а начинът им на живот и гледната точка на другите към тях е израз на жалкото и мьченическо им битие.
В експозицията на творбата повествователят заговаря за тягостното и унизително ежедневие на своите персонажи в чуждата земя Румьния. Описанието на пустеещите улици вьв влажната и мрачна декемврийска нощ навява неприветливо, дори потискащо настроение, а атмосферата носи усещането за самотност и изолираност.
Мьглата и междукащите фенери усилват чувството за студенина, безприютност и изгубеност. Градът е пуст, чужд и враждебен към своите гости българските хъшове. Те са немили-недраги в пространството на чуждото. Но на фона на градския мрак се откроява светлината на едно опушехо подземие, което се превръща в топъл дом за измъчените и прокудени българи. Това свое в чуждото пространство носи името Народна кръчма на знаменосецът! Такива чудновати надписи, както ги нарича повествователят, са знаци за народностна принадлежност и израз на вярност към радетелите за свобода. Те потвърждават вярата, че славното време на борбата не е забравено и ненавистта към робството и тиранията не е замряла. Надписи катоСвободна България с три възклицателни и Долу тираните! потвърждават това.
Те са израз на родолюбивите настроения на хъшовете и красноречиво говорят за желанието на тези мъже да се включат в борбата за свобода отново, когато удари часът. Макар мъченици и страдалци в чуждата земя в настоящия момент, хъшовете не губят патриотичния си дух и борбените им настроения са неслоними. За тях читателят узнава от разговорите им в кръчмата на Странджата, пространство, което се превръща в техен дом, в топло и лично, съкровено пространство.Чудно е как това опушено подземие, изпълнено със задушлив въздух, може