Българските пространства в чуждата земя според I глава на повестта Немили- недраги

Иван Вазов е един от най- великите български творци живяли някога. Роден е на 27 юни 1850г. в планинското градче Сопот, близо до което било подготвено и избухнало Априлското въстание. Бащата на поета, Минчо Иванов, бил заможен търговец, наричан чорбаджия.Майка му била поетическа натура, първа покровителка на младия талант.

Вазов е творил над 50 години. Едно от най- известните му произведения е повестта Немили- недраги. Тя разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои.

Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя съпътстван от глад и унижения.

Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост. Студената декемврийска мъгла, влажната и мрачна нощ и мъжделивите фенери, чиято светлина увеличава мрака, а не го разпръсква, са не само щрихи от този пейзаж, но и символи на тежкия и нерадостен живот.
На фона на тази пустота се откроява светлината на малко прозорче, което показва съществуването на Народната кръчма на Знаменосецът.

Писателят подготвя за възприемане високопатриотичния дух на посетителите чрез епитета будна. Той вярно предава духа на времето, проследявайки надписите на кръчмите, посещавани от българи Български лев, Филип Тотю храбрий български войвода, Свободна България. Тези надписи заедно с изображенията на първобитна живопис, в които българи и турци са в единоборство, са показателни, че патриотичният дух не е загинал, че българският хъш е мъченик, но и всеотдаен и жертвоготовен родолюбец. Думата народен за мъчениците има смисъла на свещенодействие, която поражда съпричастност и готовност за взаимопомощ:
Всеки такъв народен тютюнджия даваше на вера тютюн на съотечествениците си, с блага надежда, че ще му се разплатят при по добри времена; най после, и да не му платят, нищо няма: те са хъшове, бедни хора....

Битоописанието на кръчмата илюстрира крайна бедност чрез ярки изразително изобразителни художествени детайли.
Дълбоката изба с топъл и задушлив въздух и полуразбитата лампа са знаците за крайна бедност. Но картините, окачени по стената, насочват към неугасващия борчески дух на собственика и посетителите, не сломен от мизерията на тежкия и нерадостен, изгнанически живот.На две от тях Вазов обръща специално внимание. Първата от тях изобразява боевете на Хаджи- Димитровата чета. От лявата страна на втората има нещо Като село, из което излазят няколко селяни.Пред селяните стои турчин с огромна гъжва и блюдо в ръцете, в което стои пита хляб. От другата страна на картината са изобразени хъшове.с цървули и калпаци, на които личат малки левчета. В средата стои великан, който държи знаме в ръцете,на което е изписано свобода или смърт.Най- отдолу се разказва съдържанието на картината. То завършва с думите: Да живее храбрият Странджа- знаменосецът! Подробното описание на картините и надписите под тях са важни за Вазов, за да открои психиката на българския хъш, за когото няма друг житейски избор освен свобода или смърт.
В първа глава Вазов запознава читателите и с главните герои в цялото произведение- хъшовете.
Македонски, Хаджията, Попчето, Бръчков и Странджата са въведени в експозицията на повестта с портретни описания и персонална характеристика. Но всички те са една