НЕЖНИЯТ БАРД НА РЕВОЛЮЦИЯТА

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

(ЮНОША, ПРЕЗ БУРЯТА И ДР.)

ЧАВДАР ДОБРЕВ

За Христо Смирненски сякаш вече всичко е казано. С толкова любов и разбиране е обкръжено името на блестящия пролетарски поет. Неговите стихотворения са изпълнени с предчувствия, с надежди, синоним на нежността, с пориви, които не знаят предел. Смирненски непрекъснато зове, агитира, вживява се във върховите състояния на човешкия дух, осенен от идеята на комунистическата революция. Като орел на могъщото утре той пори родните небеса и устремено възпява щастливия свободен човек. Затова Смирненски бе посрещнат толкова възторжено от класовите си другари още когато се нареди на барикадата. Затова бледоликите му братя го прегърнаха като роден син, те се поклониха пред него като пред свой спасител те вникнаха в красотата на новото му слово, в шеметния бяг на мисълта му, в бурята на щедрото му чувство. Пролетариатът на България с висок глас можеше да произнася вече свещените думи, че стъпва не само върху попрището на практическото битие, но че категорично провъзгласява истините си и в света на творчеството, на художествения щурм. И това бяха светли дни и нощи, това бяха неповторими мигове на социалния живот и прекрасното бе, че ярка звезда на този възторг се оказа Смирненски, неговата лирика.

И досега в съзнанието на българина не могат да не звучат приветствията на социалната критическа мисъл при идването на Смирненски и онзи подъл, изплашен, мрачни реакционен страх на хората от миналото, открили в чудесния пратеник на слънцето свой смъртен знак, своя

обреченост. Георги Бакалов ще възкликне с любов: Цялата поезия на Смирненски блика от радост, движение, пламък, възторг, от предчувствие за историческата победа на човечеството. Тя е огнеструйна. .. На улицата на пролетарската поезия настъпи празничен ден. Млад, свеж, сочен талант, в шеметната пъстрота на свои оригинални краски и образи, които извират и се пръскат като огнен каскад, внесе тази радост със стихотворната си сбирка Да бъде ден! Ще ни се да кажем, че стиховете на сбирката са искри, а тя цялата е пламък. Тук няма диалектика,

разсъдъчност, гонитба на рими няма проза. Ураганът на борбата търси форми на поетично въплътяване с нови образи и език и го намира в тая стихосбирка на младия пролетарски поет.

Какво дари Смирненски на своя народ? Само вярата ли? Само идеята за спасението ли? Разбира се, че и тях. Преди всичко тях. Той казваше на