НЕИЗВЕСТНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Всъщност това неизвестно произведение на всички ни е известно, Вече девет десетилетия то трогва, терзае, окрилява българските читатели почти така силно, както и първите му слушатели, които са чули гръмогласния му прочит от устата на Бенковски на 20 април 1876 година. То е издълбано от първата до последната си дума върху каменната плоча на костницата в Копривщица и върху живата памет на българите. Това "неизвестно" произведение започва така: "Братия! Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и.,," И тук вече всеки, който не напусто носи името българин, ще каже, че става дума за Кървавото писмо, и изненадан, ако не е раздразнен, ще запита откъде и защо се намесва авторството на Захари Стоянов, когато и на децата е ясно, че писмото е написано, подписано и изпратено от Тодор Каблешков! И в тоя случай обаче това, което е ясно на децата, не е твърде ясно на възрастните - авторски проблем наистина съществува. Странен и необикновен е той като цялото Кърваво писмо и трябва да се решава не от дребнаво любопитство, не и с педантизма на "установяване на авторството", а в светлината на величественото преливане между словото и делото, каквото народите изживяват в мигове на всеобщ подем и покруса,

Ето накратко засягащите ни тук данни около съдбата на Кървавото писмо. На 20 април 1876 година, вероятно веднага след превземането на копривщенския конак, Тодор Каблешков е написал писмо, белязал го е с кръв и по двама куриери го е изпратил на апостолите в Панагюрище. Там неговите слова отприщват стихията на събитията, с които писмото повторно и страшно оправдава името си "кърваво". По нататъшната участ на този съдбоносен къс хартия не е ясна, Допуска се, че писмото или е унищожено, или - което е почти равносилно- е потънало в турските полицейски архиви. Едно обаче е ясно: след Освобождението никой не го е виждал. И все пак - всички го знаем. Знаем го просто благодарение на това, че Захари Стоянов е съхранил тази българска светиня във втория том на своите "Записки по българските въстания". Най-добрият летописец на онези събития е предал на потомството и словесния облик на искрата, която ги запали. Измежду многото заслуги на 3. Стоянов към българщината тази очевидно не е от последните, но - странно - за нея комай не се отваря дума. Сега, нарушавайки мълчанието, ще се опитаме покрай другото да обясним и неговите причини.

Въпреки някои дребни разногласия между историците няма основания да се съмняваме, че Захари Стоянов се е запознал с писмото на Каблешков до панагюрци тъкмо така, както е разказано в "Записките" - тоест чул го е веднъж, прочетено от Бенковски. Последвалите събития изключват