Негативни мисли

Увод

Мисленето е теоретичната функция на човешката система. То произвежда истинно разбиране (знание) на ситуации, на смисли, на реалности в света и в живота на субекта. В мисловните актове се осъществява преход между незнанието в знание, на проблематичното знание в достоверно, на неточното знание в точно, на неявното знание в явно. По своята тематична насоченост мисленето бива всекидневно, артистично- художествено, научно, техническо. Всеки от изброените видове има специфика, но същевременно споделя общата природа на всяко мислене.

Мисленето изразява най-високата степен на активност на личността по отношение на света.

Мисловната дейност съставлява ядрото на съзнанието и интензивността на мисловните актове е пропорционална на степента на съзнателност на преживяването. Твърде ограничено становището, че мисленето се свежда само до формирането на понятия и решаването на задачи. Това са най-добре проучените типове мислене, но многообразието на мисленето е впечатляващо.

1. Негативните мисли като криза в мисленето на индивида

Кризата в мисленето или спохождането на т нар. негативни мисли винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство, водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:

- Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени (flash back); повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност;