Недовършеното, непостигнатото възможност за изместване

на човешките представи

Колко непридвидимо и странно нещо е човешката мисъл, всеки си изгражда своя представа за заобикалящия го свят, всеки има своите цели! Децата имат eдни мечти, като порастнат други, като остареят трети, но винаги има към какво да се стремят, за какво да се борят. Понякога се отказват от мечтите си, те им се струват нереални и прекалено смели или нещото друго, по- впечатляващо се появява на хоризонта. Някои се присмиват на хората, които се нагърбват с много задачи и се опитват да носят под една мишница няколко дини и с право, защото повечето от нещата си остават недовършени. Не винаги недовършената работа носи със себе си негативни чувства, защото никога не знаеш какво печелиш, когато губиш. Недовършената работа може да донесе със себе си много различни чувства, както разочарование така и щастие, зависи от последиците. Хората живеят в своя свят, който не винаги удовлетворява техните представи за щастие и въпреки това се страхуват, за да оставят старото и да започнат нещо ново.

Един от главните проблеми в разказа на Елин Пелин Ветрената мелница е проблема за недовършените и непостигнатите неща. Самото заглавие говори за нещо силно и непостоянно, точно като вятъра. Днес го има, утре не, затова и хората казват вятър работа

Един от главните герой е самото въплъщение на недовършената работа Лазар Дъбака. Той е всеизвестен със започването на нови и вечно недовършени строежи и по точно с ветрената мелница.

Още в началото на произведението авторът ни запознава с образа на мелницата, чрез сравнението зъбато чудовище в съзнанието ни се изгражда представа за нещо страшно и зловещо. С дрипави криле, разперени на дяволки кръст, чрез определението дрипави - усещане за нещо старо, а кръста е олицетворение на сградата с мъченик, като Христос. Една изоставена и недовършена сграда винаги подтиска хората, плаши ги, защото там може да ги дебне всякава опасност боязливи лалугери, зелени гущери и отровни пепелянки и какво ли още ...?

Голяма суша настава в селото на Лазар Дъбака, тя е представена като много голямо бедствие. Първото нещо, което е символ на живот водата в лицето на рекичката, кладенците и изворите е опустошено от нея. Водата е нужна за телата им, но не се чува и песента на момите другата живинка, която храни душите им. Този факт много тревожи всички в селото включително и воденичарят дядо Корчан, но дори и природата не успява да довърши задачата си до край и не упостошава живота на селяните.В този момент природата е променила своя досегашен път. Всъщност засушаването е предвестник на промяната.