Гео Милев

Небето

Небето е ключът на Света.

Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.

Небето пред предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя

формата и цвета на предмета: въздушна перспектива - импресионизъм. Коро, Моне,

Уистлер...

Небето пред предмета е въздух между Аз и Света: видима реалност, земна

атмосфера - реализъм.

Обаче:

Аз - Свят - и Космос.

Небето зад предмета е пространство между Света и Космоса; то е без въздух -

бездна, в която се вливат Аз и Свят. То е синтез на невидимото и неведомото;

заключване на много стихии - невидимото и неведомото - и затова: маса; синтез:

Платонова идея. Небето зад предмета е абстракция. Реалността изчезва. Вместо

земна атмосфера, въздух - пред нас небето застава като пределна стена на Света,

абстрактен екран, върху който се отразява Аз: - Експресионизъм.

Не отразяване на Света през Аз в изкуството - което изкуство е: отражение на

Света. А отразяване на Аз през Света в изкуството - което изкуство е: Космос.

Вечност. Абсолют.

Импресионизмът: Светът се разтапя във въздуха между Света и Аз. Светът се връща

назад - минава преаАз - човека, - за да се появн в него като изкуство:

впечатление от вън, от реалността.

Реално изкуство.

Човешко изкуство.

Земно изкуство.

Тленно изкуство.

Аз не съществува. Аз е безлично. Аз е огледало. Светът - видимата реалност - е

всичко: и Аз, и Изкуство, и Абсолют. Светът.

Експресионизмът: Аз взема - грабва - Света и го разтапя в небето зад Света.

Светът отива, изчезва напред - за да се появи в Космоса като изкуство: сливане

на Аз с космическите елементи, с Платоновата идея.

Антиреално изкуство.

Божествено изкуство.

Космическо изкуство.

Вечно изкуство.

Аз става Космос. Аз става Изкуство. Аз става вечност. Аз става Божество. -

Алфа.

Светът - предметът - изчезва. Изчезва като установена величина; загубва своята