Не за вражда за обич съм създадена!

Софокъловата трагедия е изградена около един остър конфликт, свързан с погребението на Полиник. Водена от обич към брат си и от неписаните морални и религиозни закони, Антигона го погребва, но влиза в противоречие с държавните закони, чийто защитник е новият цар на Тива Креон. Сблъсъкът на любящата сестра и строгия държавник е основата на драматичното действие на трагедията. Противоречието се задълбочава от това, че и двамата имат силни характери.

Конфликтът между Антигона и Креон е ясно очертан в пролога. Антигона престъпва заповедите на тиванския цар и без ничия подкрепа отива и посипва с пръст тялото на брат си. От своя страна Креон, разбирайки за делото на младото момиче, побеснява че някой се е опитал да пристъпи заповедта му. Още повече се удивява, че извърщителя е жена. Софокъл описва Антигона като изключително смело и своенравно момиче. За разлика от сестра си Исмена, тя няма страх от волята на Креон, че виновникът ще бъде убит с камъни на площада пред всички граждани.

Аз искрено се възхищавам на Антигона за смелостта и силния й характер. В древна Гърция жени като нея са били изключения. Момиче на нейната възраст и с нейния статут в обществото, с толкова труден живот, да има дързостта, в почит към брат си, да се възпротиви на волята не на кой да е, а на самия цар е истински подвиг. В наши дни жените, които имат силите да направят това са повече, но все пак недостатъчно.

Макар да е сама срещу всички и да знае, че ще събуди гнева на тираничния цар, тя няма страх нито от него, нито от участта която ще я сполети. Напротив, това и дава още повече сили да изпълни правилното за нея. Въпреки думите на сестра й, че смелостта й е безумство, тя е приела саможертвата си и е категорична в своето решение : Но остави ме с моето безумие да страдам! Знам, не ще пострадам толкова, че да не бъде мойта смърт прекрасна смърт!. Антигона не харесва земния си живот и е готова да се прости с него в името на брат си. Изправя се пред Креон и не се страхува да отрече какво е направила, въпреки че е знаела неговата забрана. Креон е изумен от дързостта на момичето и от начина по който тя му говори. След сърдечните думи на Антигона : Не за вражда за обич съм създадена! и грубия отговор : За обич ли?! Отивай в ада - там люби! диалогът между героите е изчерпан.

От части преоткривам Антигона в себе си. Може би затова ми допада толкова литаратурният й образ. Мисля, че в наши дни жените имат много какво да научат от нея. Считам се за момиче със силен характер, но наистина бих искала да имам същата решителност да се справям с проблемите без страх от последствията, каквато има Антигона. Все повече песни на млади изпълнителки се появяват на музикалния пазар, с текстове целящи да амбицират момичетата от моето поколение. Аз лично много харесвам една от тях, която се казва Все така и целият текст е много подходящ за Антигона, част от него е : Пред мен изправят се проблем след проблем, разказват ми със глас студен, колко трудно е. Но да вярваш зависи от тебе, да пребориш лавини от време да потеглиш нагоре без страх!.

За мен моралният победител в двубоя е Антигона. Макар накрая силите й да не достигат и сама да посяга на живота си тя постига своята цел, а именно да докаже на Креон, че не е бил прав от самото начало.