Не за вражда, а за обич съм аз създадена

В забързания ритъм на днешния живот човек трябва да взима правилни решения, преценявайки вярно ситуацията, в която е попаднал. Често ние се оказваме раздвоени между личното си мнение и това на околните и търсейки верния изход, понякога си навличаме излишни ядове и грижи. И именно в това се състои проблемът на днешните поколения. Те не съзнават смисъл на живота и рядко си задават въпросите: За какво всъщност живеем ние? За да се караме? Или за да се наслаждаваме на прекрасните мигове, прекарани с близките?

И ние самите не знаем. Вместо да има разбирателство и обич, породените спорове се решават с конфликти, които често се оказват катастрофални за човешките отношения. В ежедневието ни цари враждебна атмосфера, а ние нищо не правим, за да променим това. Всеки човек трябва да се стреми да превърне съществуването си в нещо истинско, искрено и значимо, нещо разтърсващо със своята оригиналност, а това би могло да се постигне само с любов, доброта и взаимно уважение. Все пак Господ затова ни е създал по свое подобие, стремейки се да ни предаде поне малко от своето съвършенство. Това не е толкова трудно стига всички да престанат да налагат желанията си на останалите, пренебрегвайки личността на отделния човек. Хората не могат да разберат, че всъщност в основата на конфликтите им стоят именно тяхната самоувереност и незаинтересованост към околните. Те трябва да осъзнаят, че не може винаги да са прави и че всеки индивид има право на лично мнение.

Именно собствената идентичност прави хората по своему уникални и неповторими. Понякога трябва да се пренебрегва общественото мнение, ако това накърнява ничии принципи. В много отношения човек изпитва нужда да се подчини на други закони, които са много по-ценни и важни за него, които той чувства близки до сърцето си. Във всяко общество има някакви неписани правила, които призовават хората да бъдат толерантни един към друг, да правят това, което е добро за колектива, а също и да зачитат божиите закони.

Централна част в тази ценностна система заема опрощението. То е проява на нравствена красота и издига отделния човек над останалите индивиди. В днешната демократична общност тази дума е загубила своята важност, въпреки че тя е израз на човещината и добротата в нас. Като че ли сега ние все по-рядко изпитваме нужда да прощаваме, поради което съдим прекалено сурово околните. Не само днес, но и преди няколко века още по времето на древногръцката трагедия, някои хора не са осъзнавали голямото значение на опрощението. Да вземем например образите на Креон и Антигона от едноименната образцова трагедия на Софокъл. Креон е жесток, коравосърдечен и жаден за власт човек, той отстоява обществените закони, колкото и да са несправедливи те, докато Антигона е неговата пълна противоположност тя е нежна, добра, не по-малко решителна и държи на родовите и божиите закони. Една грешка от страна на Креон, една излишна несправедливост, проявена от него, води до нарушаването на човешките принципи в една общност и до гавра с божественото и възвишеното. Той отнема правото на един човек брата на Антигона да бъде погребан, да бъде изпратен в отвъдното и там единствено и само пред Господ да отговаря за прегрешенията си. Креон превишава правата си, изживява се като безсмъртен и господар на всички. Постъпката му е богохулствена и нечовечна, поради което той бива жестоко наказан с най-тежката за всички мъка, а именно душевната. За разлика от него Антигона се подчинява на тези закони, които той жестоко потъпква и заради което се смята, че нейната постъпка е нравствен подвиг, докато тази на Креон е нравствено падение. Антигона, като една грижовна и добра сестра, отказва да се подчини на Креоновата забрана брат й да бъде погребан, престъпва обществените