Чудомир

Не съм от тях

Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи,

ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като

ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на

чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила

кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у

доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа

работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и

половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй

чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега

щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка!

Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя

почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й

настрана малко килната, като фантазия.

Не ми е работа, как`Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче

разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и

за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все

един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми

време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е

някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските

маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и

подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази

боже! Нощвите им, как`Сийке, от две години неизстъргани, месалите им

загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи.

Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с

лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама

тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй

дума: "Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както

иска, тъй да я кара!" Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от

леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох

веднъж на госпожата, а тя: "Нарочно - кай - ги оставяме, та да се

проветряват." Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже

хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им

неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница

разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице -

сякаш цигани са се бърсали с нея!

Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се

смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си

отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в

къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край

Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама

прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия

постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да

мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа

мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря

си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са

полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша

Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си

стои в къщи смутена и

сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво

ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред

и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...