Не е тъй мари, Парашкево
| Чудомир | 2009-12-02 | 43 сваляния |
Чудомир
Не е тъй мари, Парашкево...
Чичо Минчо Тантелата обичаше да си похапва, да си попийва и чат-пат да
попрескача през чужди плетища, ама кой му връзваше кусур! Охолен
човекът, няма да му вречи, няма да му кречи. Хванал си едно момче на
дюкяна пъргаво, устато - и дрипите му на гърба работят. Търговията му
върви като по масло, лозята му като млада гора, а зимникът качулят от
бъчви. И вино, вино от хубаво по-хубаво. Прякорът му излезе, задето дума
на жените тантели. За него няма Пена, няма ни Гана, ни Стана - все
тантели! Стрина Парашкева, стопанката му, клетата, още не си е чула
името от неговите уста.
- Хайде, тантело, ще й рече, ела да ми изуеш щифалите! - Или пък: - Ха,
тантелке, да идеш да наточиш от мискетеното буре със зелената пахарка! -
Рядко само, кога е кефлия, ще й каже къзъм: - Ха, къзъм, я ела да ме
почешеш по гърба около лявата плешка!
Като си похапне на обяд и му опъне две зелени пахарки вино, кривне
калпак като делия и дорде стигне до чаршията, или с уста си подсвирва,
или татаника:
Юнак върви из горица зелена,
тютюн пуши със лулица червена...
Щом наближи, още отдалече се провиква на кафеджията:
- Коста, хей, Коста, да ми забъркаш едно каймаклия кафе, ама и леля ти с
налъми да ходи по него и да не потъва, чу ли!
На кафенето той не сядаше, а отсреща до дюкяна си, под вишната. Кръстоса
крак въз крак, захапе кехлибарено анадолско цигаре, понадигне селяхлъка
на кръста си и смърка, смърка като развалена помпа. Зададе ли се
отнякъде слугинче - отдалеч занарежда: "Хубава стока, хубава стокаа...
Къде е расло, къде е пасло?..."Мине ли пък я Тинка Бонбончето, я на
касиера женичката, рипне от стола, хване куката с месото, заклати я и
почне: "Крехко младо, крехко младоо!... И на сарма да го свиеш, и на
кюфте да го отъркаляш, че и сурово да го захапеш!..." Ама тъй го прави,
че не можеш да разбереш за месото ли го казва, или за жените.
През лятото се нареждаше добре. Прати жена си за два месеца на баните да
си цери краката, а Назлъм Станка от парцал-махле идваше да му шета.
Метеше му жената, переше го, изтърсваше му потурите и кога настине, му
разтриваше вратните жили. Вечерно време, като се спотаи градецът и
месецът цъфне на небето, често се чуваше у тях ситно да ситни тамбурата
му и Назлъм Станка крехко да се киска, ама кепенците на къщата му
прилепнали като шамари на бъбрива уста, та нищо не се види.
Тъй си я караше чичо Минчо, откак го помня. Есенес налетя на зло
клетият. Яхнал една заран рано коня и запрашил по селата за стока.
Губил се ден, губил се два, а на третия дойде хабер от Жерговец, че го
намерили мъртъв накрай селото. Ходи полиция, питаха, разследваха - какво
Тагове от реферата: попий, похпва, удомир, овекът, кусур, попреска











