НАЗВАНИЯ В АНАТОМИЯТА

При изучаването на анатомията и физиологията се срещаме с над 5000 названия, повечето от които имат латински произход и една малка част гръцки и арабски произход. Названията, използувани в анатомията и физиологията, служат за обозначаване на формата, строежа, положението, функцията и отношенията на органите и частите на цялостния организъм, точното научаване на които е необходимо условие за изучаване на анатомията и филологията.

В анатомията се използуват общоприети обозначения, чрез които се означават отношението на органите, техните части и части от човешкото тяло към мислено прекарани през него взаимно перпендикулярни главни плоскости(равнини). Такива мислено прекарани плоскости са три: сагиталната (срединната), фронталната (челната) и трансверзалната (напречната).

Срединната равнина минава по средата на тялото и го разделя на две симетрични половини лява и дясна. Успоредно на нея могат да се прекарат много сагитални равнини.

Фронталната равнина минава също вертикално по средата на тялото, но перпендикулярно на срединната и успоредно на челната повърхност. Тя също разделя тялото на две части предна и задна.

Трансверзалната равнина при право положение на тялото е успоредна на земната повърхност и перпендикулярна на първите две.

Отношението на органите или техните части към тези равнини се изразява с различни термини. Когато даден орган изцяло е разположен по срединната равнина, се казва, че има срединно (медианно) разположение. За частите на органите или техните повърхности, обърнати към сагиталната равнина, се казва, че се разполагат медиално. По-далечно разположените от срединната равнина органи или обърнатите на противоположната страна повърхности се означават с думата латерално (странично) laterals.

В сравнителен смисъл се употребяват думите преден (anterior) и заден (posterior), с които се изразява отношението на органите и техните части към предната или задната повърхност на тялото.

Във вертикално положение близостта на даден орган към горния край на тялото или главата се означава с термина горен (superior), а към долния край на тялото долен (inferior).

При чифтните органи се използуват термините десен (dexter) и ляв (sinister).

При крайниците се употребяват и важащи изключително за тях термини, като проксимален (proximalis) и дистален (distalis). С термина proximalis се означават по-близо разположените към началото на крайника органи и части, a с distalis отдалечените органи и части. При горния крайник органите и частите, разположени по-близо до предната повърхност на крайника, се означават с названието преден или воларен, а до задната със заден или дорзален. Освен термините латерален и медиален при крайниците за ориентирането на органите и частите в напречна посока се употребяват и термините лъчев (radialis), когато са по-близо до лъчевата кост, и лакътен (ulnaris) по-близо до лакътната кост.

За изразяване отношението на органите в дълбочина се използуват термините повърхностен (superficialis) и дълбок (profundus). За обозначаване отношението на органите спрямо телесните кухини или на частите им спрямо органната кухина са въведени названията вътрешен (internus) и външен (externus). За сравнително изразяване големината на органите се употребяват термините голям (magnus) или по-голям (major) и малък (parvus) или по-малък (minor).