НАУКАТА НЕ ЗНАЕ КОЛКО МНОГО ДЪЛЖИ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Науката най-общо казано това е система от обективно знание. Тя представлява натрупаните знания за заобикалящия ни свят, добити чрез тестове, изследвания и наблюдения. Но може ли науката да живее и да се развива сама, без намесата на други фактори?

Много отдавна човек на име Алберт Айнщайн, който е смятан за едно от децата на науката и на който дължим огромна част от развитието й до днес е казал:
Въображението е по-силно от знанието.

И макар да не мога да се съглася напълно с неговото твърдение, то е също отчасти вярно. Според мен никоя наука, независимо в каква сфера е реализирана, не би могла да съществува без въображението. То от своя страна в най-общи линии е способността на човек спонтанно да създава мисловни изображения в ума си. То дава значение на опита и разбиране на науката, движи света и го тласка към новото и непознатото.

Главният дял на човешкия мозък е разделен на две полукълба ляво и дясно. Според проведените изследвания лявото отговоря за логическото мислене, а дясното за въображението. Лявата част представлява науката. Там се съхранява постигнатото от нея, опитите, резултатите и цялостната им реализация. Дясното от своя страна е двигателят. Той тласка науката към по-нататъшното й развитие и приложението й в живота. Без въображението тя щеше да бъде просто една неизползваема, ненужна никому база от данни. Нейното наличие би било безразлично. Тя би била просто една без мислена даденост. Но тук се намесва въображението. То дава крила на науката и я прави ценна и приложима. То подтиква човек да бъде креативен и да използва натрупаните от изследвания и наблюдения знания, за да постигне нещо ново или ,за да даде живот на някоя своя идея.

Един прост пример за заслугата на въображението в областта на науката е измислянето на електрическата крушка от Томас Едисън. Нещо толкова просто и същевременно невероятно необходимо. Науката му е помогнала с факти, като например че при протичане на електрически ток през проводник с високо съпротивление той се нагрява. За да излъчва светлина обаче той трябва да бъде затоплен до много висока температура. За да бъде постигнато това, той също трябва да бъде от метал, който да е с много висока температура на топене като например волфрам. Но при излагане на въздух волфрама би се окислил, за това той трябва да бъде и във вакуумна среда. Това са все факти предоставени от науката. Но тук се намесва и въображението. С негова помощ Едисън си представя как може