НАУКА

Много знанието на ум не учи

Хераклит

Знанието и могъществото на човека съвпадат

Френсис Бейкън

В своя път към истината човек не върви сам. Детето научава първите истини за света от своите родители, от игрите и играчките, в които светът на големите е сведен до достъпна миниатюра. Но идва време, когато отговорите на родителите се изчерпват, а играта отстъпва място на необозримия за отделния човек реален свят. Как тогава е възможно да получим истина за далечното и чуждото?

В началото на европейската култура мъдрецът е онзи, който концентрира в себе си истините на предците и поучава чрез своя личен авторитет. На него, както и па родителите си, човек се доверява и вярва. Но как да разбере кое е истина при множество и противоречащи си възгледи на различни авторитети?

Ако човек иска да притежава истини, за които да не се осланя само на доверие и вяра, той трябва да знае как те се получават, какви са техните основания и доказателства. Едва тогава той ще се научи и сам да ги получава.

Такива придружени с метод и доказателства истини дава науката.

1. Раждането на науката

Европейската наука има две рождени епохи. Първата е в Древна Гърция през VI - IV в.пр.н.е., а втората през XVII в., времето на Галилей, Декарт и Нютон.

Някъде около VIII в.пр.н.е. в Гърция се появява писмеността. За разлика от египетските йероглифи, древногръцкото писмо е буквено и това прави образованието лесно достъпно. Освен това в буквения характер на писмеността се съдържа важно внушение. Щом само с 24 букви може да се изрази всяка мисъл, да се говори за всеки предмет, тогава навярно многообразието на света може да бъде обяснено чрез комбинация от няколко прости елемента. В гръцкия език с думата "елемент" се именоват както буквите, така и природните стихии - водата, въздухът, огънят, земята.