Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване в България история до 1944г.

.

Ръкописната традиция за специализираната книга. След налагането на християнството и приемането на славянската писменост книжнината и образованието са издигнати до държавна политика, осъществявана от църквата. Главна задача е прослава на Кирил и Методий и делото им, снабдяване на църквата с богослужебни книги, създаване на четивна литература с познавателно, възпитателно и богословско значение. Тази е и причината първоначално да има засилено присъствие на каноничната литература- това са главно религиозни книги- и да отсъстват светските и научни съчинения.

Епохата на Симеон с начало края на 9 век - влиза в литературната история като Златен век, творбите постигат равнището на византийската книжовна култура. Преславската книжовна школа излиза на преден план, и освен богослужебна, започва да издава светска, включително и такава с научен характер. По-важни произведения със значение на специализирана литература са:

• Учителско евангелие на Константин Преславски - състои се от "Азбучна молитва", "Църковно сказание", "Историкии" и др. най-важният научно исторически труд е главата в него Историкии. Та е съставена през 894 г. по модела на Кратката хронография на патриарх Никифор, която е и основен извор. "Историкии" също обръща погледа на българина към световната история, довеждайки изложението до времето на византийския император Лъв VI Мъдри.

• За буквите на Черноризец Храбър Трактатът За буквите може да бъде наречен жанрово синкретична творба носи черти на полемиката и се вписва в образеца на художествената литература, но има характер и на апология, така че може да се отнесе към публицистиката. Но доколкото е трактат с определена научна стойност - филологическа и историческа - би могъл да се разгледа като научно изложение.

• Централно място сред тези съчинения заема старобългарският "Шестоднев" на Йоан Екзарх. Бележитият книжовник с право е наречен основоположник на българското естествознание, средновековен учен енциклопедист, издигнал старобългарската култура на висотата на съвременните достижения в тогавашния свят. Почти всички изследователи на "Шестоднев" на Йоан Екзарх изтъкват неговия компилативен характер произведението се смята, че е по поръчка на Симеон, трябва да дава знания за всички области на науката на достъпен език. Частта Описание на Симеоновия дворец, дава сведения за архитектурата в Преслав, на управлението на Симеон..

• Небеса е т.н. първа славянска енциклопедия също от Йоан Екзарх, Небеса представлява превод от 48 глави от труда на Йоан Дамаскин Извор на знанието. Дава знания в областта на космоса, природата, философски проблеми, природознанието, богословието.

• Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи