НАСЛЕДСТВЕНОСТ

Наследственост е свойството на живите организми да запазват и да предават от родителите на потомството определени белези. Наследствеността предопределя етапите на индивидуалното развитие на всеки организъм. Това свойство се проявява ярко в приликата на децата с родителите им. Благодарение на наследствеността всеки вид организъм запазва от поколение на поколение характерните за него белези.

Наследствеността осигурява на организмите приемственост във външното и вътрешното устройство и във функциите, с което помага за запазването на вида. Някои видове продължително време почти не се изменят. В янтара са открити комари, които са живели преди милиони години, но почти не се различават от съвременните. Род Метасеквоя от иглолистните растения е открит в земни пластове отпреди около 100 млн. г. и, изглежда, бил в разцвета си преди около 30 млн. г. Неочаквано в планините по средното течение на Янцзъ (Китай) е намерен днес живеещ вид, който се различава малко от древния. Такива видове се наричат живи фосили.

Кои структури и процеси в организмите осигуряват наследствената приемственост и определят характера на индивидуалното развитие?

Клетките на всички организми се делят. Преди началото на деленето броят на хромозомите се удвоява. При деленето удвоените хромозоми се разпределят по равно и всяка новополучена клетка има характерния за вида брой хромозоми. Половите клетки имат два пъти по-малко хромозоми. При сливането им в зиготата се възстановява пълният набор от хромозоми: половината от тях идват от бащиния, а другата половина - от майчиния организъм.

Наследствеността е свързана главно с хромозомите. Нейни материални носители са определени части от хромозомата, които се наричат гени. Всеки ген отговаря за синтезата на дадена белтъчна молекула от организма по определен образец съгласно с генетичния код наследствената информация, която се съдържа в самия него.

Генът контролира определена степен от обмяната на веществата. Самият ген не участва в синтезата на белтъка, но в него като в печатарска машина се отпечатва задачата за изграждането на определена белтъчна молекула. Съвкупността от всички гени, които са характерни за даден вид, се нарича генотип.

От точното предаване на наследствената информация зависи постоянството на белезите в поколенията. В границите на вида може да се появяват и индивиди с нови наследствени белези. Това явление се нарича наследствена изменчивост.

С изучаването на наследствеността и изменчивостта на организмите се занимава биологичната наука генетика, която изучава законите за унаследяване на белезите и свойствата, изследва материалните носители на наследствеността и търси методи за управляването й.

Основите на съвременната генетика са поставени от чешкия учен Гр. Й. Мендел, който през 1865 г. доказва, че унаследяването става чрез предаване на отделни единици от поколение на поколение. Мендел разработва и прилага специален метод за изследване на наследствеността хибридологичния. В началото на XX в. американският биолог Т. Морган (1866 - 1945) формулира хромозомната теория за наследствеността. Той доказва, че в хромозомите има участъци (гени), които са материалните носители на наследствеността. През 20-те години започва развитието на учението за мутациите - изменения, които се предават по наследство. Мутациите засягат хромозомния апарат на клетките. Съветският учен Н. И. Вавилов установява, че при родствени видове растения възникват сходни мутации. Тази закономерност се нарича закон за хомоложните редове в наследствената изменчивост. По същото време възниква и популационната генетика, която изучава основните фактори на еволюцията