Наследствено право

В най-древната епоха от развитието на човешкото общество проблемът за наследяване въобще не се е поставял. В родовото общество, всички блага били в общо ползване. Те съставяли колективна собственост на рода. Затова именно след смъртта на един от членовете на рода не се поставял никакъв въпрос за съдбата на родовото имущество. То продължавало да бъде в колективна собственост, в каквато било и преди това. Съществували само наченки на наследяване, и то предимно на малките вещи, които са били предмет на лично ползване. Тези вещи преминавали в ръцете на най-близките родственици.

Наследяването се е появило на определена степен от общественото развитие, когато на мястото на старото общество, почиващо на родовите съюзи, се явило ново общество, организирано в държава, в което семейните отношения били изцяло подчинени на отношенията на собствеността. Изказани са най-различни становища относно наследяването в древен Рим и неговото развитие. Ако въпросът за появата и развитието на наследственото право в древния Рим се свърже с проблемите на икономическото му развитие, разрешаването на поставения въпрос ще бъде значително улеснено. Развитието на производителните сили по това време, което довежда до разлагане на колективната собственост, дава своите отражения и върху наследяването. Разлагането на родовата, а след това и на фамилната собственост е един процес, който се проявява в много области на социалния въпрос и на неговата юридическа регламентация.

Наченки на наследяване и на наследтвено право съществуеат още при режима на фамилната собственост, когато след смъртта на домовладелеца, фамилното имущество и преди всичко земята остават в същата фамилия, към която е принадлежал и домовладелеца наследодател, без да се смесват с имотите на рода. С други думи фамилната собственост се запазва в ръцете на тези, които и по рано са я притежавали.

По друго е било положението, когато домовладелеца е умирал без да остави своя фамилия, било защото не е бил създал такава, било защото членовете на неговата фамилия са били умрели преди него. В тези именно случаи се крият началните моменти на наследяването. Когато наследодателят умирал,без да има фамилия имуществтото започнали да преминава в ръцете на неговите най-близки родственици на тези именно които биха се намирали в една и съща фамилия с наследодателя, ако преди това не е умрял техният общ наследодател, обикновено техният дядо. Проблемът за съдбата на имуществото се появява само ако наследодателят е оставил фамилия. Тогава именно са се появили агнатите.