Чудомир

Наската

В село на Наската му думат Хитлер. Не за друго, а защото през войната го

бяха ранили в края на лявата джука, шиха я, гориха я и сега там мустак

му не никне. Пък и ти да си, да речем, като него с мустак и половина,

няма да се движиш по света за украшение, а ще отрежеш десния, значи, за

да стане като левия, и щеш, не щеш, ще заприличаш горе-долу на Хитлер.

Пък не е и само това. Природата му е ентелегентна. Гледаш го такава една

шушумига, ама да турят неговия мозък, с извинение, във вашата глава,

като бомба ще я пръсне и ще експлодира моментално. Три пъти е кметувал в

село, веднъж за окръжен съветник го избраха и, да има, да няма, две

години всичко да е служил, ама за двайсет топло ще му държат.

Като се насрочиха изборите, той цяла нощ не спа. Въртя се, пъшка, мисли,

пресмята и като се съмна, без да се обади някому, запраши към града.

Пита човекът, разпитва, научи се кои са кандидатите за народни

представители, подаде заявление и след една неделя се върна и той кандидат.

- Хъ - подсмиват се селяните, - от свинска кожа мях и от Хитлер депутатин!

- Видяло теле пещ и помислило, че е манастир - добавят други. - Няма да

си смени воловете с по-млади, че да си гледа работата, ами с големи

политики ще ми се занимава!

А той си мълчи, трае си и се прави, че ги не чува. Като му утвърдиха

кандидатурата, грабна торбата, обу си най-скъсаните цървули и необръснат

и гологлав, тръгна по агитация из селата.

Хем агитация, хаа, не тъй шега работа! Още в първото село, като събра

народа, че като се провикна:

- Мили братя сиромаси! Гледайте ме каква съм фигура и ме пишете! Това

съм аз цял-целеничък, беден и окъсан като вас, но под тая дрипава

антерия тупа юнашко българско сърце, което страда и го боли за народа и

неговите широки маси. Баща ми беше орач, дядо ми умря, като пасеше чужди

кози в гората, а прадядо ми не го помня, но трябва да се е катерил по

букаците из Балкана във вид на маймуна. Такива сме! Прости сме, но

толкова години ни управляваха по ентелегентически и професорски, докато

ни докараха до просяшка тояга.

Мили братя! Наситихме се на тях! Кандисахме! Дайте ми вашата подкрепа и

вашия глас, за да видите какво можем ний, простите и неуките! Помогнете

ми, за да ви наредя една трудова държава за благоденствие на земеделския

стопанин и неговия инвентар! Дайте ми възможност да увелича двойно и

тройно цените на житото, ръжта, ечемика, розовото масло, лайкучката,

ментата, фъстъците и другите тям подобни маслодайни продукти! Гласувайте

за мене, за да премахна пенсиите, горските позволителни, поземления

данък и акциза!...

Братя българи! Като влязох в селото ви - гледам - река. Крива,

неканализирана, с мръсни и изронени брегове река. Питам един вашенец:

- Риба поне има ли в нея?

- Каква ти риба, казва, откак изкоренихме гората, и жабите из нея