Насилническата позиция на човека спрямо природата Нежната спирала Йордан Радичков

Йордан Радичков е един от най-талантливите наши автори, който прословиха българската лителратура по света. Много от свойте творби той посвещава на темата: Човека и природата. Авторът прави образите интересни и загадачни, защото се изкушава не от видимото, а от онова, което носи дълбоко закодиран смисъл, за да разтърси задълго човешкото съзнание.

Малко от нас откриват съвършенството на природата. Прехласват се пред красивото, величествено и необятно лице на Божието творение. Използват го като мярка за собственото си несъвършенство. Хармонично изградената природа я използваме за свое вдъхновение.

На фона на снежня пейзаж, обгръщащ със своята ледена враждебност ловците пътуващи с шейна, чието свирепо поведение не ги напуска. Води до желанието им за отмъщение към природата (удара с камшика по шипковия храст и убийството на дивия гълъб). Природата не може да отвърне на стореното зло или да извика от болка, но може да влияе върху човешките съдби.

Портретното описание на героите е важно, защото оказва голямо въздействие на творбата. Ловците са облечени добре, но духът прониква в душите им, това поражда враждебността към природата. Тя не е враждебна към тях, но студът е замръзил преценката им. Студът пропълзява по цялата му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна. Това поражда двубоя човек и природа, очи в очи, заради метафоричното представяне на шиповия храст като око на природата.

Ловците макар и напускащи дивото, за да слеят с цивилизованото решават като за раздяла да излеят породеното враждебно насилие от студа върху детето на природата шипковият храст. Авторът ни показва човешката грешка, когато камшикът безпощадно перна храста през лицето. Ловците определят храста като вампир и оня храст, а по лицата им се изписва недоумение, породено от вината и нечистата съвест, от враждебното отношение към невинната природа.

Мисълта за проявената човешка агресия към шипковия храст поражда друг спомен. Споменът за единственият герои идентифициран със свое име Методи Андонов. Оживява споменът за приятеля, който с фантастичен поглед оглежда от всички страни друг шипков храст. Режисьорът ни