Забравена парола?
Начало на реферати

Нашата гора


ГОРАТА

/ЕСЕ/



Гората е синоним на човешката история и мощ. В своето развитие човекът отдавна, много дълго и тясно е свързан с нея. От древни времена той й дължи топлината, жилището, оръжието. В нея ловува за прехраната си. Тя му дава биле за цяр… От една страна- негов дом, от друга- дива, неопитомена, обаятелна. В народното въображение дебрите й се населяват от тайнствени същества- джинове, хали, самодиви. Но и заради своята потайност тя става “майка-закрилница”- място, където можеш да се скриеш, докато бедата отмине.

Какво ли не е тя за хората? Безкраен е списъкът на благодатите на “зеления свят”- тръпчивият аромат на цветя и смола, смесен с този на земята; трептящият от чистота въздух; бликащите пенливи ручеи; шумът от жуженето на насекоми… Гората носи в себе си очарованието на живота.

Но умеем ли ние да “общуваме” с нашата гора и нейните обитатели? Как с общи усилия да ценим, ползваме и съхраним горското ни национално богатство, за да го предадем на поколенията? Как да намалим човешките и природни вмешателства? За да отговорим на днешните наболели въпроси, нека обърнем поглед назад.

В миналото старото дърво е символ на мъдрост и живот. В народната вяра е свързано с извършване на редица обреди и ритуали. На дъба е отредена съществена роля. Само той може да бъде избран за “бъдник”, никой друг вид не може да поддържа жарта в огнището на Бъдни вечер. Шумка само от него може да носи в ръката си полазникът на Игнажден. Около него се прави молебен за дъжд и той се кичи с червени конци и парички от болните, за да оздравеят. Там, където няма църква, се черкува при дъб, там се правят обреди и курбани. За важността му в съзнанието на хората свидетестват и множеството наименования на местности и села, произлезли от името му- Дъбница, Церово, Дъбова махала.

Но не само дъбът е почитан от хората. Във всеки манастир или църква има дървета, под които се извършват жертвоприношения в чест на някой светец-покровител. Дори ако църквата бива разрушена, дърветата остават да напомнят, че това място е свято и хората продължават да палят свещи под тях.

Самата гора също е обект на поклонение. Всички вярват, че тя има душа. Тя говори, страда, тъжи, лекува…Живот. Горите са “зеленото злато” на планетата- те пият ненаситно слънчева светлина, за да я превърнат в скорбяла; дъхът им е наситен с аромат на горски билки и поляни; носят спокойствие и мир, пропити с шепота на тревите и величествено извисените върхове на дърветата.

Всяка гънка на гората носи своето очарование- огромните стволове и клони на вековните дървета; корените, сграбчили в желязна прегръдка земята; зелените, трепкащи като дивна мелодия листа; пръстта- невидим лабиринт от потайни ходове и дупки. Разнолика, противоречива, носеща в себе си мир и съзидание, мълчание и писъци от ужас, любов и жестокост. Гората е едновременно свят на загадки и вълшебства.

Всяка гора излъчва по нещо уникално и автентично, характерно само за нея. Човек открива за себе си чувството на завладяващата красота на различни места. Някой ще се зарадват на малкото цвете, израснало като по чудо на скалата, други ще са пленени от величието на самата непристъпна скала. Дали от магическото въздействие на вековната гора, свидетел на историята, или от очарованието на водата на планинския поток, който само след миг е някъде далеч- усещането е еднакво завладяващо.

Неправилно е обаче да приемаме целият този благодат за даденост, която не може да изчезне. Отсеченото дърво и убитото животно не се заместват автоматично с нови. Голата сеч и горските пожари (понякога с цел осигуряване на обработваеми земи, изграждане на селища и пътища), са пагубни за атмосферата, тъй като зелените дървета са основен източник на кислород. Много иглолистни видове в Европа, Азия и Америка се унищожават безогледно с цел производство на хартия и строителни материали. Това причинява необратими промени в екосистемата- тревите и храстите се сменят с нови с нови; животните напускат своя дом, загубили възможността за укритие, хранене и размножаване, водата от дъждовете разрушава почвата. Променя се цял един свят.

Нашата гора facebook image
Публикувано от: Георги Йорданов

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.