Население и човешки ресурси

2.1 Същност и особености

Населението се изучава от демографията, философията, икономиката, географията, историята, социологията, психологията, и др научни направления. От икономическа гледна точка най-общо населението може да се опр. като съвкупност от живи човешки индивиди, живеещи на дадена територия в опр. исторически момент, дата или период от време, която се променя в резултат от ражданията, умиранията и миграциите.

Широко разбиране за човешките ресурси - - т.е. населението на страната е идентично с човешките ресурси;

Тясно разбране хората, които в даден момент или за даден период имат реална възможност да вземат участие в трудовата дейност.

За системата на труда са от значение най-малко три основни характеристики на човешките ресурси:

- Тяхното количество, измерено чрез броя на хората, които могат реално да участват в трудова дейност за даден период, както и работното време, което те са склонни да осигурят;

-Тяхното качество, изразено най-вече в съвкупността от знания, умения и навици, които те притежават, и които могат да намерят реализация в конкретна трудова дейност, както и здравословното им състояние;

-Тяхната мотивация за мостпигане на ефективност на труда;

2.2 Възпроизводство на населението и човешките ресурси.

То трябва да се разглежда от поне два аспекта: количествен и качествен.

Количествен процес на непрекъснато изменение на съвкупността от индивиди, населяващи дадена страна, регион или конкретно място в конкретен период от време. Най важните процеси, под чието въздействие се осъществява непрекъснато изменение на съвкупността от живи индивиди са:

-естествено движение на населението раждаемост и смъртност, които определят и т.нар. естествен прираст на населението;

-механично движение на населението миграционните движения (емиграции и имиграции), определящи т.нар. механичен прираст на наеслението.

От друга страна, естественото и механично движение на населението зависи от формиралите се демографски структури по възраст, пол, местоживеене. Процесът на възпроизводство на населението и човешките ресурси в количествен аспект трябва да се разглежда като специфично взаимодействие между демографски процес и демографски структури.

Основният демографски процес раждаемостта, обикновено се характеризира със следните най-важни показатели:

- Общ брой на живородените деца за период от една година;

- Общ коефициент на раждаемост брой живородени деца, оадащи се на 1000 жители от населението;

- Коефициент на плодовитост на родилните контингенти брой на живородени, деца, падащи се на 1000 жени във - фертилна възраст (16-49 години);

- Тотален коеф. на фертилност средния брой живородени деца на една жена за целия фертилен период;

- Брой сключени бракове за една година;

- Коефициент на брачност брой сключени бракове, падащи се на 1000 жители за една година;

- Брой на абортите за една година, както и броят на абортите падащи се на 1000 души

- Коефициентите на възпроизводството на населението, които отразяват заместването на генерации и др.