Христо Ботев

Народът - вчера, днес и утре

Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до

днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога

български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от

векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и

сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес

пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове - злодейства, безчестия,

колове, бесила, мъки, тъмница, - най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и

чорбаджии, черкези и татари, - с една дума, зло, варварско зло, кое само едно

азиатско въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия

реформатор Азиса - това са страниците на тази история, на това наше вчера.

Кървави страници, горчиво преминало! Но днес, днес не е ли пак същото черно

тегло, същият хомот, същите вериги?

Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни

изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: "Не, днес си

добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна." И наистина, сега кого

убиват, кого бесят, кого набиват на кол, кой плаща диш-хакъ и развожда вместо

кон цървула на краставия гаджелин, кой?... Но да казва разорения и добития

народ, да кажем и ний по совест: днес не убиват никого беззаконно, а законно,

не набиват на кол, а като кол всякого набиват, не бесят вкъщи по стрехи и по

черници, а на отредени места за гявурски касапници; днес никой не развожда

цървула на читака, а сякого като цървул развождат по ангарии и тъмници, никой

не плаща диш-хакъ, а сякому и зъбите вадят за данъци и сякакви законни кражби,

имдадиета и севдадиета; днес няма даалийци, няма кърджалии, няма фанариоти, кои

да палят пленят села и градища, едни да убиват, а други да земат душедяликевш

парасъ за вината на умрелия и убития - днес има правителство, което само

изпълнява тези длъжности към раята и държи за това чиновници, рязани и

кръстени, с чалми и калимавки, с дълги и къси пискюли, чиновници, кои от вълчия

везир Али паша до мечкарина жандарм Кел Мехмед ага, сир. от скиптъра до сопата

- всичките притежават най-високите добродетели, дори и човещината, с коя се

отличават братята им черкези и татари. И всичко това в Турция е реформи, и