Народната култура като категория на средновековната култура е обект на изследователски интерес за западната историография още от края на ХV век. Особен принос в нейното проучване има френската историографска школа Анали в лицето на нейните основоположници Л. Февр, М. Блок и особено Жак Льо Гоф. Те формулират същността на народната култура като противопоставяне на "високата" и на "фолклорната" култура (Блок 1986). Жак льо Гоф обособява две направления в изследването на народната култура. Първото отдава превес на предметите на културата, търсейки природата и смисъла на тази култура (Льо Гоф 1998: 134). Представителите на второто направление в изследването на народната култура отдават предпочитание на действащите лица, стремейки се да дефинират народното според отношението към предметите на културата, според моделите на потребление на продуктите на културата (Льо Гоф 1998: 135).

Нека приведем още едно по-широко определение за народната култура ...доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения.¹²

В хода на повествованието на настоящата работа в търсене на отговори ще засегнем следните въпроси:

- къде и в какво се отразява народната култура?

- кои са представителите на народната култура?

- каква е културата на френския свят?

- каква е културата на германския свят?

- има ли езически остатъци в народната култура през Средновековието и как църквата се отнася към тях?

- средновековните проповеди; наръчници за проповедници;

в новата християнска обстановка на Западна Европа как се запазват старите традиции жонгльори, приказки, обреди, карнавали?